6 oct 2011, 13:40

Близкото бъдеще

  Poesía » Otra
887 0 1

Тя предаде себе си, своята душа,

тя загуби светлината, свойта чистота.

На демони се тя продаде, но не за власт,

не и за пари, а за една мечта, която не се осъществи.

 

Нокти, гризани до кръв...

 

Грешка, след грешка, след грешка, никога не престава,

не престава да се повтаря, да се повтаря, да  не спира.

Седи и мисли, тихо размишлява, как никога правилния път не намира,

успее ли да го намери, щастливо ще заживее, но все се разминава.

 

Поредната капка отива към пода...

 

А времето заминава, нищо не се връща, колко много губя,

да чакам една пропиляна мечта, загубена.

Няма смисъл просто да продължа, да чакам, смисъл няма,

не правя грешка, така е най-добре. Дума казана.

 

Защо... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....