6 oct 2011, 13:40

Близкото бъдеще

  Poesía » Otra
882 0 1

Тя предаде себе си, своята душа,

тя загуби светлината, свойта чистота.

На демони се тя продаде, но не за власт,

не и за пари, а за една мечта, която не се осъществи.

 

Нокти, гризани до кръв...

 

Грешка, след грешка, след грешка, никога не престава,

не престава да се повтаря, да се повтаря, да  не спира.

Седи и мисли, тихо размишлява, как никога правилния път не намира,

успее ли да го намери, щастливо ще заживее, но все се разминава.

 

Поредната капка отива към пода...

 

А времето заминава, нищо не се връща, колко много губя,

да чакам една пропиляна мечта, загубена.

Няма смисъл просто да продължа, да чакам, смисъл няма,

не правя грешка, така е най-добре. Дума казана.

 

Защо... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....