Тя предаде себе си, своята душа,

тя загуби светлината, свойта чистота.

На демони се тя продаде, но не за власт,

не и за пари, а за една мечта, която не се осъществи.

Нокти, гризани до кръв...

Грешка, след грешка, след грешка, никога не престава,

не престава да се повтаря, да се повтаря, да  не спира.

Седи и мисли, тихо размишлява, как никога правилния път не намира,

успее ли да го намери, щастливо ще заживее, но все се разминава.

Поредната капка отива към пода...

А времето заминава, нищо не се връща, колко много губя,

да чакам една пропиляна мечта, загубена.

Няма смисъл просто да продължа, да чакам, смисъл няма,

не правя грешка, така е най-добре. Дума казана.

Защо...