Oct 6, 2011, 1:40 PM

Близкото бъдеще

  Poetry » Other
884 0 1

Тя предаде себе си, своята душа,

тя загуби светлината, свойта чистота.

На демони се тя продаде, но не за власт,

не и за пари, а за една мечта, която не се осъществи.

 

Нокти, гризани до кръв...

 

Грешка, след грешка, след грешка, никога не престава,

не престава да се повтаря, да се повтаря, да  не спира.

Седи и мисли, тихо размишлява, как никога правилния път не намира,

успее ли да го намери, щастливо ще заживее, но все се разминава.

 

Поредната капка отива към пода...

 

А времето заминава, нищо не се връща, колко много губя,

да чакам една пропиляна мечта, загубена.

Няма смисъл просто да продължа, да чакам, смисъл няма,

не правя грешка, така е най-добре. Дума казана.

 

Защо... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Лазаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...