6.10.2011 г., 13:40

Близкото бъдеще

880 0 1

Тя предаде себе си, своята душа,

тя загуби светлината, свойта чистота.

На демони се тя продаде, но не за власт,

не и за пари, а за една мечта, която не се осъществи.

 

Нокти, гризани до кръв...

 

Грешка, след грешка, след грешка, никога не престава,

не престава да се повтаря, да се повтаря, да  не спира.

Седи и мисли, тихо размишлява, как никога правилния път не намира,

успее ли да го намери, щастливо ще заживее, но все се разминава.

 

Поредната капка отива към пода...

 

А времето заминава, нищо не се връща, колко много губя,

да чакам една пропиляна мечта, загубена.

Няма смисъл просто да продължа, да чакам, смисъл няма,

не правя грешка, така е най-добре. Дума казана.

 

Защо... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...