"Блокиран"   в   чата


Ако не съм желан, кажи ми, но..., недей така!
Ако трябва да се изпаря, залей ме с вода!
Обиди ме ако щеш, и стьпчи таз моята душа!
Моля те, не "блокирай" ме в "чата", не-недей така!


Всяка жива твар на таз земя, се ражда с надежда,
и моето сърце тупти, гори и скришно се надява,
с тояга удари ме, унизи ме, но ми дай НАДЕЖДА,
Моля, не изхвърляй ме от  "чата",  самодива!


Във тоз' гаден свят на зверове и на играчи,
от който даже БОГ се е изварнал чак, и плаче,
един ЧОВЕК застанал е, стои на пътя ти и чака,
не друго... ами само малко нежност в мрака...


Щом трябва, ще си отида, няма вече да те притесня!
Аз и друг път бил съм плют и унижаван, почти като сега!
- Майната му ! - аз ще кажа, май това ми е СЪДБА!
А ти момиче, "чати", флиртувай, ти имаш пълна свобода!


Та... значи, вече съм  "блокиран"  на  "Елмаз"  в  "чата"
и не ми бе все едно, седя и стискам си ДУШАТА
в две треперещи ръце, и моля, искам, чакам нещо!
А вън вали, студено е, и вятър зъл задухал е зловещо!

Недей плачи! Крещи! Но километри хиляди те теб делят!
ОТЪРСИ  СЕ!  СПРИ !



. . .

Ivaylo Atanassov
22 Октомври 2005
Senftenberg - Germany


Забележка: Това ми е първата "рожба" т.е. първото стихотворение,
като видях, че тук не "хапят", се реших да го публикувам.