10 abr 2025, 14:20

Блуден син

333 1 0

Загуби се във чуждите води,

красота намери в риска,

вън далеч от бащини лехи,

блуден син свободата си иска.

 

Подгони дългите стрелки,

насреща времето се киска,

скитник с нощните звезди,

уплашено фенера стиска.

 

В него сгуши се гората,

в него вплете се като във плитка,

с него ходеше земята,

превърнала се в цветна китка.

 

Дърво короната си свива,

дъжд по него почна да се сипе,

падна долу и мъглата сива,

осъзна, че храмът ще се срине.

 

Планът му се скърши като клон,

трионът бе в невинната природа,

бе изгубен във мъглата без подслон,

като трън неяснотата се забожда.

 

Бе тръгнал той обзет от страх,

да не бъде главната звезда във филма,

искаше да мине пътя пряк,

да избяга идващата зима.

 

Дъждът отдавна спря,

мъглата горе се повдигна,

той дълбоко в себе си се взря,

сякаш капка му намигна.

 

Той разтвори си крилата,

разбра, че мястото му е далече,

да, вода и кръв е там пролята,

но той се давеше и в двете.

 

Писмо написа, вече бе решен,

гръб на своите обърна,

с кръв подписа, съкрушен:

„Някой ден ще се завърна”

 

Химикала си прибра,

писмото той прилежно запечати,

в кутия после го изпрати,

но без да сложи марка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...