10.04.2025 г., 14:20

Блуден син

329 1 0

Загуби се във чуждите води,

красота намери в риска,

вън далеч от бащини лехи,

блуден син свободата си иска.

 

Подгони дългите стрелки,

насреща времето се киска,

скитник с нощните звезди,

уплашено фенера стиска.

 

В него сгуши се гората,

в него вплете се като във плитка,

с него ходеше земята,

превърнала се в цветна китка.

 

Дърво короната си свива,

дъжд по него почна да се сипе,

падна долу и мъглата сива,

осъзна, че храмът ще се срине.

 

Планът му се скърши като клон,

трионът бе в невинната природа,

бе изгубен във мъглата без подслон,

като трън неяснотата се забожда.

 

Бе тръгнал той обзет от страх,

да не бъде главната звезда във филма,

искаше да мине пътя пряк,

да избяга идващата зима.

 

Дъждът отдавна спря,

мъглата горе се повдигна,

той дълбоко в себе си се взря,

сякаш капка му намигна.

 

Той разтвори си крилата,

разбра, че мястото му е далече,

да, вода и кръв е там пролята,

но той се давеше и в двете.

 

Писмо написа, вече бе решен,

гръб на своите обърна,

с кръв подписа, съкрушен:

„Някой ден ще се завърна”

 

Химикала си прибра,

писмото той прилежно запечати,

в кутия после го изпрати,

но без да сложи марка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...