10.04.2025 г., 14:20

Блуден син

330 1 0

Загуби се във чуждите води,

красота намери в риска,

вън далеч от бащини лехи,

блуден син свободата си иска.

 

Подгони дългите стрелки,

насреща времето се киска,

скитник с нощните звезди,

уплашено фенера стиска.

 

В него сгуши се гората,

в него вплете се като във плитка,

с него ходеше земята,

превърнала се в цветна китка.

 

Дърво короната си свива,

дъжд по него почна да се сипе,

падна долу и мъглата сива,

осъзна, че храмът ще се срине.

 

Планът му се скърши като клон,

трионът бе в невинната природа,

бе изгубен във мъглата без подслон,

като трън неяснотата се забожда.

 

Бе тръгнал той обзет от страх,

да не бъде главната звезда във филма,

искаше да мине пътя пряк,

да избяга идващата зима.

 

Дъждът отдавна спря,

мъглата горе се повдигна,

той дълбоко в себе си се взря,

сякаш капка му намигна.

 

Той разтвори си крилата,

разбра, че мястото му е далече,

да, вода и кръв е там пролята,

но той се давеше и в двете.

 

Писмо написа, вече бе решен,

гръб на своите обърна,

с кръв подписа, съкрушен:

„Някой ден ще се завърна”

 

Химикала си прибра,

писмото той прилежно запечати,

в кутия после го изпрати,

но без да сложи марка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...