Блуден син

Загуби се във чуждите води,

красота намери в риска,

вън далеч от бащини лехи,

блуден син свободата си иска.

Подгони дългите стрелки,

насреща времето се киска,

скитник с нощните звезди,

уплашено фенера стиска.

В него сгуши се гората,

в него вплете се като във плитка,

с него ходеше земята,

превърнала се в цветна китка.

Дърво короната си свива,

дъжд по него почна да се сипе,

падна долу и мъглата сива,

осъзна, че храмът ще се срине.

Планът му се скърши като клон,

трионът бе в невинната природа,

бе изгубен във мъглата без подслон,

като трън неяснотата се забожда.

Бе тръгнал той обзет от страх,

да не бъде главната звезда във филма,

искаше да мине пътя пряк,

да избяга идващата зима.

Дъждът отдавна спря,

мъглата горе се повдигна,

той дълбоко в себе си се взря,

сякаш капка му намигна.

Той разтвори си крилата,

разбра, че мястото му е далече,

да, вода и кръв е там пролята,

но той се давеше и в двете.

Писмо написа, вече бе решен,

гръб на своите обърна,

с кръв подписа, съкрушен:

„Някой ден ще се завърна”

Химикала си прибра,

писмото той прилежно запечати,

в кутия после го изпрати,

но без да сложи марка.