В неделната утрин, поспряла за миг, поглеждам към старата улица и литва над къщите тихия стих, роден в сълзите на плачеща блудница. Изгубих се накъде в чужди очи, чужди мисли превзеха ума ми, улавях унесена чужди мечти, чужди болки приемах за свои. Булеварда вечерен стана ми дом, а зимният вятър - приятел. Дъха си ванилов изгубих навън... Не ухая вече на лято... Да обичам забравих сред тези мъгли, задушаващи, грозни и черни... Усмивката своя продадох дори за цигара и парещо бренди. Червените токчета чакат ме там - захвърлени в ъгъла прашен и съскат злокобно, и идва нощта, и пак се изгубвам във мрака... Роклята стара със евтин парфюм - отново съм нощна царица! Момичешки смях се понася навън... и се губя по тъмната улица.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.