Блудница

Poetry

1.4K 0 5

В неделната утрин, поспряла за миг,
поглеждам към старата улица
и литва над къщите тихия стих,
роден в сълзите на плачеща блудница.
Изгубих се накъде в чужди очи,
чужди мисли превзеха ума ми,
улавях унесена чужди мечти,
чужди болки приемах за свои.
Булеварда вечерен стана ми дом,
а зимният вятър - приятел.
Дъха си ванилов изгубих навън...
Не ухая вече на лято...
Да обичам забравих сред тези мъгли,
задушаващи, грозни и черни...
Усмивката своя продадох дори
за цигара и парещо бренди.
Червените токчета чакат ме там -
захвърлени в ъгъла прашен
и съскат злокобно, и идва нощта,
и пак се изгубвам във мрака...
Роклята стара със евтин парфюм -
отново съм нощна царица!
Момичешки смях се понася навън...
и се губя по тъмната улица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

изречена (Мая Попова)

интересна идея, хубаво!

2007-01-15T12:53:47+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много хубав стих!
Поздрав Теди!

2007-01-15T12:51:37+02:00
pen4eto999 (Пенка Маринова)

Поздрав и от мен!

2007-01-15T09:47:22+02:00
Романтик (Христо Костов)

Много хубав стих, Теди!!!
Поздрави!!!

2007-01-15T02:32:57+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Само те знаят какво е в сърцето им!
Много хубав стих!!!
Браво

2007-01-14T22:28:13+02:00