6 jun 2008, 21:08

Блудница

  Poesía » Civil
950 1 5

БЛУДНИЦА

... и рече Бог да сътвори света...

... и създаде Мъжа и Жената...

създаде и греха...

 

 

 

И блудница я нарекоха,

задето обикна до грях.

Детенцето нейно всички отрекоха,

но... да се смеят в очите и – беше ги страх.

 

 

О, хора, назад погледнете!

Не виждате ли вашите младини?

О, хора! За миг се поспрете!

И вий сте обичали нявга. Нали?

 

 

Защо много често това вий забравяте?

Защо в любовта виждате грях

и от девойките – блудници правите?

Не сте ли били и вий като тях?

 

23. 01. 1977г.

 

Още едно от архива...

Да споделя... ходех на кръжок „Художествено слово” – тогава имаше такива неща... Водеше го един известен варненски поет – другаря М...

Е, така... четяхме произведенията си, обсъждахме ги, учехме се на силно и слабо време в писането... доверчиво давахме творбите си за „рецензия”, за да открием после,че дали изцяло, дали идейно, но се издаваха не с нашите имена... Учехме как да спазваме ритъм: когато пишем, да маршируваме, както другаря М. ... И до днес не го (правя/правим – надявам се)... Търпяхме критика и... Бяхме вече доста понасъбрали...

Тогава написах „Блудница”-та. Прочетох я... И какво?! „Това не е съвместимо с нашата социалистическа действителност!” О, другарю, М... отговорих ви доста остро, а вие имахте нахалството да ми поискате стиха... Е, не го дадох – напуснах демонстративно... И не само аз... Дали не го пише в досиетата ни? Категоризация НЕБЛАГОНАДЕЖДНИ.

А младата жена, която живееше само през три къщи от нас, (майките ни бяха близки) и която с гордо вдигната глава износи до края бебето... и тя ли беше несъвместима със соц действителността?! А клюките и тъпите съседски подпитвания... Тогава се научих да лъжа, гледайки право в очите... когато се налага... Съвместимо ли беше да и отнемат детето висши партийни другари мнооого морални... Момченцето беше от сой... Боли ме и днес.

На кръжок повече не отидох. Скрих стиха. Не съм го пипнала. Може да е наивен, но още ме боли, като го препрочитам. И сигурно няма да спре да ме боли...

А приятелите от кръжока... пръсна ни живота като пилци... Липсват ми!

 

На вас всички – благодаря ви, че ви има!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илзе Енчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Илзе...стари и нови рани отваряш...
    а стихът е актуален и сега...силен и правдив...!
    прегръщавм те с обич, милата ми Илзе.
  • Е, то и сега..., но поне не е под сурдинка! Радвам се на това,че още има хора на които им пука! Другото е лъжа!
  • Горката жена - да й отнемат детето, да им се не види и на соц. действителността и морала, който се губи по трасето нейде. Много хубав стих.
  • Поучителна история... Браво за смелостта! И не е наивен стихът ти!
  • Ех,Илзе...толкова назад ме върна.
    Прегръдка и поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...