Блудница
БЛУДНИЦА
... и рече Бог да сътвори света...
... и създаде Мъжа и Жената...
създаде и греха...
И блудница я нарекоха,
задето обикна до грях.
Детенцето нейно всички отрекоха,
но... да се смеят в очите и – беше ги страх.
О, хора, назад погледнете!
Не виждате ли вашите младини?
О, хора! За миг се поспрете!
И вий сте обичали нявга. Нали?
Защо много често това вий забравяте?
Защо в любовта виждате грях
и от девойките – блудници правите?
Не сте ли били и вий като тях?
23. 01. 1977г.
Още едно от архива...
Да споделя... ходех на кръжок „Художествено слово” – тогава имаше такива неща... Водеше го един известен варненски поет – другаря М...
Е, така... четяхме произведенията си, обсъждахме ги, учехме се на силно и слабо време в писането... доверчиво давахме творбите си за „рецензия”, за да открием после,че дали изцяло, дали идейно, но се издаваха не с нашите имена... Учехме как да спазваме ритъм: когато пишем, да маршируваме, както другаря М. ... И до днес не го (правя/правим – надявам се)... Търпяхме критика и... Бяхме вече доста понасъбрали...
Тогава написах „Блудница”-та. Прочетох я... И какво?! „Това не е съвместимо с нашата социалистическа действителност!” О, другарю, М... отговорих ви доста остро, а вие имахте нахалството да ми поискате стиха... Е, не го дадох – напуснах демонстративно... И не само аз... Дали не го пише в досиетата ни? Категоризация НЕБЛАГОНАДЕЖДНИ.
А младата жена, която живееше само през три къщи от нас, (майките ни бяха близки) и която с гордо вдигната глава износи до края бебето... и тя ли беше несъвместима със соц действителността?! А клюките и тъпите съседски подпитвания... Тогава се научих да лъжа, гледайки право в очите... когато се налага... Съвместимо ли беше да и отнемат детето висши партийни другари мнооого морални... Момченцето беше от сой... Боли ме и днес.
На кръжок повече не отидох. Скрих стиха. Не съм го пипнала. Може да е наивен, но още ме боли, като го препрочитам. И сигурно няма да спре да ме боли...
А приятелите от кръжока... пръсна ни живота като пилци... Липсват ми!
На вас всички – благодаря ви, че ви има!
© Илзе Енчева All rights reserved.
