Изгарях – теб те нямаше до мен

и плачех, но не беше там,

но днес дойде във моя ден

и казваш ми, че пак си сам.

Вземи ме! Няма да те питам

преди със колко бил си ти,

аз искам просто да опитам

със теб да сбъдна своите мечти.

И знам, прилежно ще изпиеш

ти всички минали сълзи

и със целувки ще изтриеш

виновните ми спомени.

Вземи ме! Няма да те питам

защо си тръгна ти от мен

и няма даже да попитам

защо разби ти моя светъл ден.

Вземи ме! Но моля те, не казвай,

че вечно с мен ще бъдеш ти.

Но моля те, не ме наказвай

със думи за любови ти.

Вземи ме, просто искам да съм твоя,

да стена с тебе всеки божи миг

и да забравя със предишния покоя,

и да раздирам тишината с вик.

Вземи ме, аз не искам друго,

освен да легна морна пак,

или да ме придърпаш грубо

и с устни да изпиеш мене чак.

Мълчи и с поглед говори ми,

без думи всичко ми кажи,

а после с тебе отведи ме…

във ада отведи ме даже ти.