Изгарях – теб те нямаше до мен
и плачех, но не беше там,
но днес дойде във моя ден
и казваш ми, че пак си сам.
Вземи ме! Няма да те питам
преди със колко бил си ти,
аз искам просто да опитам
със теб да сбъдна своите мечти.
И знам, прилежно ще изпиеш
ти всички минали сълзи
и със целувки ще изтриеш
виновните ми спомени.
Вземи ме! Няма да те питам
защо си тръгна ти от мен
и няма даже да попитам
защо разби ти моя светъл ден.
Вземи ме! Но моля те, не казвай,
че вечно с мен ще бъдеш ти.
Но моля те, не ме наказвай
със думи за любови ти.
Вземи ме, просто искам да съм твоя,
да стена с тебе всеки божи миг
и да забравя със предишния покоя,
и да раздирам тишината с вик.
Вземи ме, аз не искам друго,
освен да легна морна пак,
или да ме придърпаш грубо
и с устни да изпиеш мене чак.
Мълчи и с поглед говори ми,
без думи всичко ми кажи,
а после с тебе отведи ме…
във ада отведи ме даже ти.
© Яна Всички права запазени
Но си пожелавай щастие.
Който подарява щастие,не ражда ада.