19 jun 2024, 0:40

„Блуждаеща душа"

  Poesía » Otra
883 1 0

Лежа на тревата, зелена, в  утринна роса,

Слънчеви лъчи кожата ми милват нежно,

Буквите в книгата ми – мравчици в строя,

Птици пеят ми песен, нежна и звездна.

 

Но черни облаци слънцето скриха,

Вятър силен косите ми разчорли, 

И къдриците ми светли като в нощ потъмнели,

Тревата под мен изсъхна и в слама се превърна.

 

Песента на птиците е вече грачене,

Гарвани черни кръжат над крехкото ми тяло,

Буквите черни от страниците падат,

В земята потъвам, задушавам се в страх.

 

Боря се, блуждая, помощ търся в мъглата,

Като давещ се боря да избягам от мътилката,

В капана на мисли, в главата си тежка,

Да намеря утеха в душата ми крехка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ivayana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...