Лежа на тревата, зелена, в  утринна роса,

Слънчеви лъчи кожата ми милват нежно,

Буквите в книгата ми – мравчици в строя,

Птици пеят ми песен, нежна и звездна.

Но черни облаци слънцето скриха,

Вятър силен косите ми разчорли, 

И къдриците ми светли като в нощ потъмнели,

Тревата под мен изсъхна и в слама се превърна.

Песента на птиците е вече грачене,

Гарвани черни кръжат над крехкото ми тяло,

Буквите черни от страниците падат,

В земята потъвам, задушавам се в страх.

Боря се, блуждая, помощ търся в мъглата,

Като давещ се боря да избягам от мътилката,

В капана на мисли, в главата си тежка,

Да намеря утеха в душата ми крехка.