Лежа на тревата, зелена, в утринна роса,
Слънчеви лъчи кожата ми милват нежно,
Буквите в книгата ми – мравчици в строя,
Птици пеят ми песен, нежна и звездна.
Но черни облаци слънцето скриха,
Вятър силен косите ми разчорли,
И къдриците ми светли като в нощ потъмнели,
Тревата под мен изсъхна и в слама се превърна.
Песента на птиците е вече грачене,
Гарвани черни кръжат над крехкото ми тяло,
Буквите черни от страниците падат,
В земята потъвам, задушавам се в страх.
Боря се, блуждая, помощ търся в мъглата,
Като давещ се боря да избягам от мътилката,
В капана на мисли, в главата си тежка,
Да намеря утеха в душата ми крехка.
© Ivayana Ivanova Всички права запазени