Блус

Блус

Разпилени, дните отминават
като снежна вихрушка.
Черни, нощите газят
като тежки разпятия.
И тишини пият сълзи,
арогантно изричат истини.
Тъжно време пее тъжен блус.
Чупят се илюзии, отмива ги животът.
Болка и любов се пресичат
в мастилени многоточия.
Но когато две ръце са ти опора
и две очи осветяват тунела,
събаряш стени, връщаш се от Ада.
Болиш, обичаш и живееш... жадно.

© Ванко Николов (Starkmaster   ®vn)