Блус

28 nov 2013, 16:52

Poesía » Otra

349 0 0

Блус

Разпилени, дните отминават
като снежна вихрушка.
Черни, нощите газят
като тежки разпятия.
И тишини пият сълзи,
арогантно изричат истини.
Тъжно време пее тъжен блус.
Чупят се илюзии, отмива ги животът.
Болка и любов се пресичат
в мастилени многоточия.
Но когато две ръце са ти опора
и две очи осветяват тунела,
събаряш стени, връщаш се от Ада.
Болиш, обичаш и живееш... жадно.

_{© Ванко Николов (Starkmaster} ^®vn₎

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Блус

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas