Nov 28, 2013, 4:52 PM

Блус 

  Poetry » Other
432 0 0
Блус
Разпилени, дните отминават
като снежна вихрушка.
Черни, нощите газят
като тежки разпятия.
И тишини пият сълзи,
арогантно изричат истини.
Тъжно време пее тъжен блус.
Чупят се илюзии, отмива ги животът.
Болка и любов се пресичат
в мастилени многоточия.
Но когато две ръце са ти опора ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванко Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??