Блус
Разпилени, дните отминават
като снежна вихрушка.
Черни, нощите газят
като тежки разпятия.
И тишини пият сълзи,
арогантно изричат истини.
Тъжно време пее тъжен блус.
Чупят се илюзии, отмива ги животът.
Болка и любов се пресичат
в мастилени многоточия.
Но когато две ръце са ти опора
и две очи осветяват тунела,
събаряш стени, връщаш се от Ада.
Болиш, обичаш и живееш... жадно.
© Ванко Николов (Starkmaster ®vn)
© Ванко Николов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
