Блус
Разпилени, дните отминават
като снежна вихрушка.
Черни, нощите газят
като тежки разпятия.
И тишини пият сълзи,
арогантно изричат истини.
Тъжно време пее тъжен блус.
Чупят се илюзии, отмива ги животът.
Болка и любов се пресичат
в мастилени многоточия.
Но когато две ръце са ти опора ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up