Блус
Разпилени, дните отминават
като снежна вихрушка.
Черни, нощите газят
като тежки разпятия.
И тишини пият сълзи,
арогантно изричат истини.
Тъжно време пее тъжен блус.
Чупят се илюзии, отмива ги животът.
Болка и любов се пресичат
в мастилени многоточия.
Но когато две ръце са ти опора
и две очи осветяват тунела,
събаряш стени, връщаш се от Ада.
Болиш, обичаш и живееш... жадно.
© Ванко Николов (Starkmaster ®vn)
© Ванко Николов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
