Жив човек се не мярка пред бара!

Вече три..! Точно три посред нощ е!

На пианото в ъгъла някой все още

си припомня мелодия стара!

Той мърмори почти неразбрано

за изгубени свои надежди,

и Любов и Мечти и се вглежда

към вратата пред стария барман!

Но е сигурен - : "Тя - не ще влезе!

Няма Тя да прекрачи през прага!"

И затуй той от себе си влага

цели купища мъка в печалната песен!

А пианото плаче под пръсти,

зажаднели да сетят милувка,

женска гръд, или топла целувка

във ответ на желания дръзки!

Едни недопрошепнати слова,

изгарящ огън и греховни вихри..

"Тя няма да дойде" - отчаян си мисли -

"Тя няма да мине през тази врата!"

Догаря свещта в полупразната зала,

бавно барманът с чашите скърца

и с въздишка отронва: "Приятел - не бързай!

Да изпием едно на раздяла!"