Блус в три
Жив човек се не мярка пред бара!
Вече три..! Точно три посред нощ е!
На пианото в ъгъла някой все още
си припомня мелодия стара!
Той мърмори почти неразбрано
за изгубени свои надежди,
и Любов и Мечти и се вглежда
към вратата пред стария барман!
Но е сигурен - : "Тя - не ще влезе!
Няма Тя да прекрачи през прага!"
И затуй той от себе си влага
цели купища мъка в печалната песен!
А пианото плаче под пръсти,
зажаднели да сетят милувка,
женска гръд, или топла целувка
във ответ на желания дръзки!
Едни недопрошепнати слова,
изгарящ огън и греховни вихри..
"Тя няма да дойде" - отчаян си мисли -
"Тя няма да мине през тази врата!"
Догаря свещта в полупразната зала,
бавно барманът с чашите скърца
и с въздишка отронва: "Приятел - не бързай!
Да изпием едно на раздяла!"
© Момчил Манов All rights reserved.
