19 feb 2011, 23:44

Блян

553 0 0

 

 

      Нощта над моя град пътува,

      стаила не една надежда.

      Луна, замислена, тъгува,

      в прозореца ми лик оглежда.

 

      В такава нощ, не знам защо ли,

      не идва сън - лежа, мечтая.

      Душата ми за нежност моли,

      потъвам в сладостна омая.

 

      Във полудрямка те сънувам -

      вървим през цъфнали поляни.

      Към рай мечтан със теб пътувам...

      Събуждам се - уви, измама.

 

      Лежа в самотната си стая,

      луната светъл лик закрива.

      Сега къде си и не зная.

      Оставам будна, мълчалива.

 

      Защо това в съня бе само?

      Насън духът къде не  броди.

      Такова щастие мечтано

      поне във сън да ме споходи.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....