19 февр. 2011 г., 23:44

Блян

551 0 0

 

 

      Нощта над моя град пътува,

      стаила не една надежда.

      Луна, замислена, тъгува,

      в прозореца ми лик оглежда.

 

      В такава нощ, не знам защо ли,

      не идва сън - лежа, мечтая.

      Душата ми за нежност моли,

      потъвам в сладостна омая.

 

      Във полудрямка те сънувам -

      вървим през цъфнали поляни.

      Към рай мечтан със теб пътувам...

      Събуждам се - уви, измама.

 

      Лежа в самотната си стая,

      луната светъл лик закрива.

      Сега къде си и не зная.

      Оставам будна, мълчалива.

 

      Защо това в съня бе само?

      Насън духът къде не  броди.

      Такова щастие мечтано

      поне във сън да ме споходи.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...