19 февр. 2011 г., 23:44

Блян

548 0 0

 

 

      Нощта над моя град пътува,

      стаила не една надежда.

      Луна, замислена, тъгува,

      в прозореца ми лик оглежда.

 

      В такава нощ, не знам защо ли,

      не идва сън - лежа, мечтая.

      Душата ми за нежност моли,

      потъвам в сладостна омая.

 

      Във полудрямка те сънувам -

      вървим през цъфнали поляни.

      Към рай мечтан със теб пътувам...

      Събуждам се - уви, измама.

 

      Лежа в самотната си стая,

      луната светъл лик закрива.

      Сега къде си и не зная.

      Оставам будна, мълчалива.

 

      Защо това в съня бе само?

      Насън духът къде не  броди.

      Такова щастие мечтано

      поне във сън да ме споходи.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....