Feb 19, 2011, 11:44 PM

Блян

  Poetry » Love
552 0 0

 

 

      Нощта над моя град пътува,

      стаила не една надежда.

      Луна, замислена, тъгува,

      в прозореца ми лик оглежда.

 

      В такава нощ, не знам защо ли,

      не идва сън - лежа, мечтая.

      Душата ми за нежност моли,

      потъвам в сладостна омая.

 

      Във полудрямка те сънувам -

      вървим през цъфнали поляни.

      Към рай мечтан със теб пътувам...

      Събуждам се - уви, измама.

 

      Лежа в самотната си стая,

      луната светъл лик закрива.

      Сега къде си и не зная.

      Оставам будна, мълчалива.

 

      Защо това в съня бе само?

      Насън духът къде не  броди.

      Такова щастие мечтано

      поне във сън да ме споходи.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...