Блян

Събуди се оная чаровност и блян,

мелодия докосва ме  тихо, но тъжно.

Обичам те и не чувствам свян,

отново искам да те галя нежно.

Дете на Бога ли си свидно,

гледам снимката  и пламтя.

Любовен трепет живее в мене видно,

от твоята нежност аз блестя.

От любов  очите сълзи леят,

уханието на твоята осанка блика,

да ме докоснат други не смеят,

детето в мене само тебе вика.

Този трепет и блян ме влудяват,

никога няма да  бъдеш в забрава.

Една любов странно ме пленява,

мислите свежи, сърцето обич  дарява.