Блян
Блян
Събуди се оная чаровност и блян,
мелодия докосва ме тихо, но тъжно.
Обичам те и не чувствам свян,
отново искам да те галя нежно.
Дете на Бога ли си свидно,
гледам снимката и пламтя.
Любовен трепет живее в мене видно,
от твоята нежност аз блестя.
От любов очите сълзи леят,
уханието на твоята осанка блика,
да ме докоснат други не смеят,
детето в мене само тебе вика.
Този трепет и блян ме влудяват,
никога няма да бъдеш в забрава.
Една любов странно ме пленява,
мислите свежи, сърцето обич дарява.
© Йонка Янкова All rights reserved.
