Блян

28 may 2019, 10:48 2019-05-29T05:59:02+03:00

Poesía » De amor

660 0 0

Прокрадвайки се тихо в ноща
като вятър устните ще галя
и като мъглата в утринта,
ще си отивам без да те събуждам.

Целувките по кожата изгарят
сливайки се с първите лъчи.
Очите ми сред хиляди ще търсиш,
дълбоко да потъваш в тях.

Нетърпеливо вечер ще очакваш,
в съня ти да се върна пак.
Сърцето лудо ще повтаря
забързания ритъм на страстта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.