28.05.2019 г., 10:48  

Блян

1K 0 0

Прокрадвайки се тихо в ноща
като вятър устните ще галя
и като мъглата в утринта,
ще си отивам без да те събуждам.

 

Целувките по кожата изгарят
сливайки се с първите лъчи.
Очите ми сред хиляди ще търсиш,
дълбоко да потъваш в тях.

 

Нетърпеливо вечер ще очакваш,
в съня ти да се върна пак.
Сърцето лудо ще повтаря
забързания ритъм на страстта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...