Насред нощта изгря звезда,
копринена завеса падна изведнъж.
Маскирана в капана на съня,
бленува да те зърне не веднъж.
Кристално стичат се лъчите,
луната сякаш сълзи сипе!
И сянка бледа, поглежда към ъглите,
с безличния си поглед търси... Вижте!
През призмата неземна,
фантазията реалност става!
Мечтите пишат се за двама,
искрици тлеят в душата ми свещена! ...