19 апр. 2020 г., 18:22

Блян на сърцето

1.5K 1 0

Насред нощта изгря звезда,
копринена завеса падна изведнъж.
Маскирана в капана на съня,
бленува да те зърне не веднъж.

 

Кристално стичат се лъчите,
луната сякаш сълзи сипе!
И сянка бледа, поглежда към ъглите,
с безличния си поглед търси... Вижте!

 

През призмата неземна,
фантазията реалност става!
Мечтите пишат се за двама,
искрици тлеят в душата ми свещена!

 

Сърцето, знаеш, от болка страда,
лицето, знаеш, не скрива самотата...
Да те зърне - една му е мечтата,
да те целуне - сърце му радост дава!

 

Да помни всяка твоя дума,
в спомена любим вечно да те чува!
И в необятната шир да чувства,
любовта ти неизменна как щурмува!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...