"Прости им, Господи, те не знаят какво вършат”

С блясък от изминали дни

бъдеще не се гради!

С минало прекрасно славно! Да!

Добри основи са това.

Но в руини тънат те сега,

защото дяволче в теб се спря.

Забрави се и оля.

С мисъл една-единствена

за твоя Аз велик.

Захвърли свойта чест и дълг.

Но с безразличие и егоизъм,

стоим в един кръг.

Въртим се в него

със затворени очи.

Отвращаващо изглежда! Помисли!

Със свойта вечна безотговорност

и нежелание.

Ти погребваш нещо свято и огромно!

Ти погребваш свойто минало и бъдеще!

Ти погребваш всички!

Ти погреба себе си!

И ето, имаше преди страна велика.

Наречена България.

Имаше!

Погребахме те! Извини!

Това ще кажем отстрани!

В разпри за богатства

изчезна ти!

Кажи ми, заслужаваше ли си?

И ето без идентичност остана ти.

Блясъкът вижда се едва-едва сега.

Но вижда се!

Той не ще угасне.

Българийо! Красива, жива, дива!

Българийо! Ти ни роди!

Не ни вини?!?

И все пак...

Ще се справим, нали?

Прероди се ти!

Вярвай! Ти!