15 abr 2006, 0:41

Блъснах С Колата Недялко Йорданов

  Poesía
1.7K 0 11
Блъснах с колата Недялко Йорданов

Курса за шофьори
изкарах с пълно шест,
но няма да познаете
Какво ми се случи днес.

Карах с колата
да я пробвам аз
из най-задръстените
улички в Бургас.

Дори и да внимавам,
все някой ще ме засече -
трабанче без спирачки
или баровец с Порше.

Но на мен така се случи -
на "Стефан Стамболов",
да блъсна с колата
Недялко Йорданов.

Той ,поета виден,
с нетрадиционно облекло,
с шапка и тъмни цаиси,
си кара колело.

От насрешното излезе
и тръгна срещу мен.
Какво можех да направя
аз - маниак откачен.

Дадох газ и на пета
засилих се от раз:
целта ми беше ясна -
Поета от Бургас.

Той жално ме изгледа,
опита да отбие,
но както и в КАТ знаят -
от мен не може да се скрие.

Нацелих го фронтално
и полетя той напред.
Сигурно е мислил -
тоя не е в ред.

Падна на тротоара
и стана като нов.
Явно съм нацелил
Недялко Йорданов.

Изтърси се и рече:
"Къде гледаш бре дете?!
Тва не ти е Монца
и не караш ти Порше".

Геройски ме напсува
и с поглед тъй суров.
Пак сгазих лука -
Недялко Йорданов.

Хората до мене
уплашени крещят в хор -
за миг самият аз
Сякаш попаднах във затвор.

Но поета ме изгледа,
тегли ми една:
"Гледай повече ,
да не се повтяря това".

Обещах му ,хора,
т`ва е поетическа любов.
Дано да не блъсна пак
Недялко Йорданов ...
...
И дне с щом подкарам
старата ми лада,
оглеждам се добре,
дано никой не подстрада.

Макар и злобен,
аз още съм на лов,
надявайки се пак да блъсна
Недялко Йорданов ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...