Блъснах С Колата Недялко Йорданов
Блъснах с колата Недялко Йорданов
Курса за шофьори
изкарах с пълно шест,
но няма да познаете
Какво ми се случи днес.
Карах с колата
да я пробвам аз
из най-задръстените
улички в Бургас.
Дори и да внимавам,
все някой ще ме засече -
трабанче без спирачки
или баровец с Порше.
Но на мен така се случи -
на "Стефан Стамболов",
да блъсна с колата
Недялко Йорданов.
Той ,поета виден,
с нетрадиционно облекло,
с шапка и тъмни цаиси,
си кара колело.
От насрешното излезе
и тръгна срещу мен.
Какво можех да направя
аз - маниак откачен.
Дадох газ и на пета
засилих се от раз:
целта ми беше ясна -
Поета от Бургас.
Той жално ме изгледа,
опита да отбие,
но както и в КАТ знаят -
от мен не може да се скрие.
Нацелих го фронтално
и полетя той напред.
Сигурно е мислил -
тоя не е в ред.
Падна на тротоара
и стана като нов.
Явно съм нацелил
Недялко Йорданов.
Изтърси се и рече:
"Къде гледаш бре дете?!
Тва не ти е Монца
и не караш ти Порше".
Геройски ме напсува
и с поглед тъй суров.
Пак сгазих лука -
Недялко Йорданов.
Хората до мене
уплашени крещят в хор -
за миг самият аз
Сякаш попаднах във затвор.
Но поета ме изгледа,
тегли ми една:
"Гледай повече ,
да не се повтяря това".
Обещах му ,хора,
т`ва е поетическа любов.
Дано да не блъсна пак
Недялко Йорданов ...
...
И дне с щом подкарам
старата ми лада,
оглеждам се добре,
дано никой не подстрада.
Макар и злобен,
аз още съм на лов,
надявайки се пак да блъсна
Недялко Йорданов ...
Курса за шофьори
изкарах с пълно шест,
но няма да познаете
Какво ми се случи днес.
Карах с колата
да я пробвам аз
из най-задръстените
улички в Бургас.
Дори и да внимавам,
все някой ще ме засече -
трабанче без спирачки
или баровец с Порше.
Но на мен така се случи -
на "Стефан Стамболов",
да блъсна с колата
Недялко Йорданов.
Той ,поета виден,
с нетрадиционно облекло,
с шапка и тъмни цаиси,
си кара колело.
От насрешното излезе
и тръгна срещу мен.
Какво можех да направя
аз - маниак откачен.
Дадох газ и на пета
засилих се от раз:
целта ми беше ясна -
Поета от Бургас.
Той жално ме изгледа,
опита да отбие,
но както и в КАТ знаят -
от мен не може да се скрие.
Нацелих го фронтално
и полетя той напред.
Сигурно е мислил -
тоя не е в ред.
Падна на тротоара
и стана като нов.
Явно съм нацелил
Недялко Йорданов.
Изтърси се и рече:
"Къде гледаш бре дете?!
Тва не ти е Монца
и не караш ти Порше".
Геройски ме напсува
и с поглед тъй суров.
Пак сгазих лука -
Недялко Йорданов.
Хората до мене
уплашени крещят в хор -
за миг самият аз
Сякаш попаднах във затвор.
Но поета ме изгледа,
тегли ми една:
"Гледай повече ,
да не се повтяря това".
Обещах му ,хора,
т`ва е поетическа любов.
Дано да не блъсна пак
Недялко Йорданов ...
...
И дне с щом подкарам
старата ми лада,
оглеждам се добре,
дано никой не подстрада.
Макар и злобен,
аз още съм на лов,
надявайки се пак да блъсна
Недялко Йорданов ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
