15 апр. 2006 г., 00:41

Блъснах С Колата Недялко Йорданов

1.7K 0 11
Блъснах с колата Недялко Йорданов

Курса за шофьори
изкарах с пълно шест,
но няма да познаете
Какво ми се случи днес.

Карах с колата
да я пробвам аз
из най-задръстените
улички в Бургас.

Дори и да внимавам,
все някой ще ме засече -
трабанче без спирачки
или баровец с Порше.

Но на мен така се случи -
на "Стефан Стамболов",
да блъсна с колата
Недялко Йорданов.

Той ,поета виден,
с нетрадиционно облекло,
с шапка и тъмни цаиси,
си кара колело.

От насрешното излезе
и тръгна срещу мен.
Какво можех да направя
аз - маниак откачен.

Дадох газ и на пета
засилих се от раз:
целта ми беше ясна -
Поета от Бургас.

Той жално ме изгледа,
опита да отбие,
но както и в КАТ знаят -
от мен не може да се скрие.

Нацелих го фронтално
и полетя той напред.
Сигурно е мислил -
тоя не е в ред.

Падна на тротоара
и стана като нов.
Явно съм нацелил
Недялко Йорданов.

Изтърси се и рече:
"Къде гледаш бре дете?!
Тва не ти е Монца
и не караш ти Порше".

Геройски ме напсува
и с поглед тъй суров.
Пак сгазих лука -
Недялко Йорданов.

Хората до мене
уплашени крещят в хор -
за миг самият аз
Сякаш попаднах във затвор.

Но поета ме изгледа,
тегли ми една:
"Гледай повече ,
да не се повтяря това".

Обещах му ,хора,
т`ва е поетическа любов.
Дано да не блъсна пак
Недялко Йорданов ...
...
И дне с щом подкарам
старата ми лада,
оглеждам се добре,
дано никой не подстрада.

Макар и злобен,
аз още съм на лов,
надявайки се пак да блъсна
Недялко Йорданов ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...