1 jul 2010, 13:22

Бобеното зърно - приказка

1.9K 0 0

(по филма "Дзен", който разказва живота на Доген)

Живял (преди много години)
в далечна, непозната страна, монах.
Наричали го с много имена,
бил дзен-учител, макар и сетен сиромах.
Веднъж при него дотърчала
полужива от тревога млада жена,
Съдбата така и начертала -
умирало детето ù. Голяма беда!
Тя търсела помощ от мъдрия мъж,
разкъсано от болка биело сърцето ù,
а той я изслушал, въздъхнал само веднъж
и казал: Бобено зърно ми трябва за детето ти.
Бягай по къщите, майчице, и търси дом,
в който смъртта не е влизала,
търси навсякъде, дори и в онзи заслон,
където за нощ спират минаващи странници,
и когато намериш място такова,
поискай само едно-единствено бобено зърно,
донеси го при мен и ще ти кажа. А сега бягай!
Затичала се, чукала, питала, молела,
цяла нощ обикаляла от врата на врата...
изгряло слънцето, а детето прегърнало покоя,
преминало през прага на смъртта.
От болка оскотяла младата майка,
останала без сили да се вайка,
изкрещяла в лицето на мъдрия мъж:
Ти ме излъга! Тя дойде изведнъж!
Не намерих дом без скъп покойник,
не намерих твоето бобено зърно,
а уж си мъдър, на монаси настойник!
Той мълчал. Притихнал и бурният вятър.
От дъното на стаята тих глас долетял:
Разбрала си значи... смъртта е врата,
през която минаваме всички,
приеми я, ти си силна жена,
във всеки дом липсва по някой обичан.
А над тях бяла птица кръжала,
разперила гордо крила,
направила кръг, после два,
и нейде във вечността отлетяла.

 

http://www.vbox7.com/play:0a585974

 

кадри от филма "Дзен"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...