1.07.2010 г., 13:22

Бобеното зърно - приказка

1.9K 0 0

(по филма "Дзен", който разказва живота на Доген)

Живял (преди много години)
в далечна, непозната страна, монах.
Наричали го с много имена,
бил дзен-учител, макар и сетен сиромах.
Веднъж при него дотърчала
полужива от тревога млада жена,
Съдбата така и начертала -
умирало детето ù. Голяма беда!
Тя търсела помощ от мъдрия мъж,
разкъсано от болка биело сърцето ù,
а той я изслушал, въздъхнал само веднъж
и казал: Бобено зърно ми трябва за детето ти.
Бягай по къщите, майчице, и търси дом,
в който смъртта не е влизала,
търси навсякъде, дори и в онзи заслон,
където за нощ спират минаващи странници,
и когато намериш място такова,
поискай само едно-единствено бобено зърно,
донеси го при мен и ще ти кажа. А сега бягай!
Затичала се, чукала, питала, молела,
цяла нощ обикаляла от врата на врата...
изгряло слънцето, а детето прегърнало покоя,
преминало през прага на смъртта.
От болка оскотяла младата майка,
останала без сили да се вайка,
изкрещяла в лицето на мъдрия мъж:
Ти ме излъга! Тя дойде изведнъж!
Не намерих дом без скъп покойник,
не намерих твоето бобено зърно,
а уж си мъдър, на монаси настойник!
Той мълчал. Притихнал и бурният вятър.
От дъното на стаята тих глас долетял:
Разбрала си значи... смъртта е врата,
през която минаваме всички,
приеми я, ти си силна жена,
във всеки дом липсва по някой обичан.
А над тях бяла птица кръжала,
разперила гордо крила,
направила кръг, после два,
и нейде във вечността отлетяла.

 

http://www.vbox7.com/play:0a585974

 

кадри от филма "Дзен"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...