3 jul 2010, 17:50

Бодли 

  Poesía
439 0 1

Опипвам ръбовете

на предметите

с очите си.

С бодлите си

бодат ме –

като таралежи,

скрити

под ланшните листа.

 

Опитвам се да се запазя.

 

Прегазих ги

и продължих –

като кола

по магистрала.

Следите скрих –

с асфалта

ги слепих –

бодли

            и кръв,

                        и тяло.

© Габриела Цанева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дълбоко и красиво! Много смисъл, силни идеи и богата изразна палитра!
    Вече две удивителни поставих
Propuestas
: ??:??