Опипвам ръбовете
на предметите
с очите си.
С бодлите си
бодат ме –
като таралежи,
скрити
под ланшните листа.
Опитвам се да се запазя.
Прегазих ги
и продължих –
като кола
по магистрала.
Следите скрих –
с асфалта
ги слепих –
бодли
и кръв,
и тяло.
© Габриела Цанева Всички права запазени
Вече две удивителни поставих