21 mar 2007, 20:50

Бодливост

  Poesía
777 0 2

Бодлива е розата: боде любовта;
бодлива телта е във свят несвободен;
и таралежът се ежи със остри бодли;
боде те иглата на майстор-шивач:
животът скалъпва във форми модерни,
краде свободата, интимното крие...
Боде и сърцето:
бодлив е животът - настръхнал, трънлив...
Бодлив е и древният трънен венец;
бодлив е вкусът на младостта пропиляна;
бодливи са мислите вечер -
боде алкохолът сутрин в главата;
боде завистта;
боде и скръбта;
Бодлива е мъката, боде състрадание...
бодлива омраза със болка изпълва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво, Велине! Тъжно е, но всеки от нас носи своите бодли още от дете... и все някога трябва да ги разпери... А красивото е, че без тези бодли, човек нямаше да бъде и своята друга, по-хубава половина, която ти наричаш човешки гений. Някак си нещата са свързани!
  • С една дума - доста бодли има живота, съгласна съм с тебе. Поздрав!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...