21.03.2007 г., 20:50 ч.

Бодливост 

  Поезия
613 0 2

Бодлива е розата: боде любовта;
бодлива телта е във свят несвободен;
и таралежът се ежи със остри бодли;
боде те иглата на майстор-шивач:
животът скалъпва във форми модерни,
краде свободата, интимното крие...
Боде и сърцето:
бодлив е животът - настръхнал, трънлив...
Бодлив е и древният трънен венец;
бодлив е вкусът на младостта пропиляна;
бодливи са мислите вечер -
боде алкохолът сутрин в главата;
боде завистта;
боде и скръбта;
Бодлива е мъката, боде състрадание...
бодлива омраза със болка изпълва...

© Велин Евстатиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво, Велине! Тъжно е, но всеки от нас носи своите бодли още от дете... и все някога трябва да ги разпери... А красивото е, че без тези бодли, човек нямаше да бъде и своята друга, по-хубава половина, която ти наричаш човешки гений. Някак си нещата са свързани!
  • С една дума - доста бодли има живота, съгласна съм с тебе. Поздрав!!!
Предложения
: ??:??