Mar 21, 2007, 8:50 PM

Бодливост

  Poetry
774 0 2

Бодлива е розата: боде любовта;
бодлива телта е във свят несвободен;
и таралежът се ежи със остри бодли;
боде те иглата на майстор-шивач:
животът скалъпва във форми модерни,
краде свободата, интимното крие...
Боде и сърцето:
бодлив е животът - настръхнал, трънлив...
Бодлив е и древният трънен венец;
бодлив е вкусът на младостта пропиляна;
бодливи са мислите вечер -
боде алкохолът сутрин в главата;
боде завистта;
боде и скръбта;
Бодлива е мъката, боде състрадание...
бодлива омраза със болка изпълва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво, Велине! Тъжно е, но всеки от нас носи своите бодли още от дете... и все някога трябва да ги разпери... А красивото е, че без тези бодли, човек нямаше да бъде и своята друга, по-хубава половина, която ти наричаш човешки гений. Някак си нещата са свързани!
  • С една дума - доста бодли има живота, съгласна съм с тебе. Поздрав!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...