език свещен на мойте слабини
език на свян, на блянове съновни
език за тая, дето възвиси
мъжа у мен, фонема всяка помни
как с мисълта за теб във тоалетни, спални...
но с руйни тонове и реч звънлива
тя те отхвърли, о, език страдални!...
и не за песен гения ти слеп
на монолози вечни те ориса
***
но ще сменя накрая адресата
и друга ще е мойто вдъхновение ...