език свещен на мойте слабини
език на свян, на блянове съновни
език за тая, дето възвиси
мъжа у мен, фонема всяка помни
как с мисълта за теб във тоалетни, спални...
но с руйни тонове и реч звънлива
тя те отхвърли, о, език страдални!...
и не за песен гения ти слеп
на монолози вечни те ориса
***
но ще сменя накрая адресата
и друга ще е мойто вдъхновение
ти, бившата граматика, ще си останеш
за всеки страстен параграф
във неведение
© Рая Деянова Todos los derechos reservados
харесах!!! с усмивка ...
Поне аз не виждам нищо лошо в пародиите ... Просто трябва да си намерим усмивката