19 nov 2014, 7:40

Бог да благослови града

  Poesía » Civil
768 0 0

Бог да благослови града


Цигара гори.
Прозорец отворен.
Града спи.
Оставаш неспокоен.

Цигарата отдавна запалена.
Прозореца широко отворен.
Града тъменее в нощта,
а в теб беснее мисълта.

Цигарата прегаря.
Прозореца се затваря.
Спокоен остава града.
Блъска се врата зад гърба.

Цигарата изгоряла.
Прозореца затворен.
Градът пак мълчи,
а нейде бродиш ти.

Фаса на земята
с друго е заета ръката.
Град непробуден,
един мъж в гняв изгубен.

Града е на крака,
какво се случи в нощта?
Фаса бе заменен
от нож опетнен.

Прозорец затворен.
Мъж прободен,
от своята ръка
а спеше, ли спеше града.

Отново е ден,
град буден
всеки заблуден,
а мъжа погубен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Велинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...