14 dic 2022, 22:18

Бог дава, но в кошара не вкарва

  Poesía
863 0 0

Не са ти дадени онези свръх сили
да надхитриш самият Творец.
Приеми истините, до праг приближили
и отстоявай позиции с име Човек.


"Бог дава но в кошара не вкарва"
твърди опитът натрупан от век.
Вярата пуснала корените отдавна
е само подсказка, да минеш напред.


Твой е изборът и вятър в платната,
преодолял тъмнината вековна.
Днес къде си, къде е душата ти
и кой дарил ти е безсмъртие в джоба?


Създаден си по подобие висше,
но недопуснат на божествената трапеза.
Твоята роля, е да изнамериш причина
и разбиеш всяка догма в несрета.


Не се моли Богу затворил очи!
Размърдай мишци, бори се, откривай звезди!
Желанията приключиха, на изпит си вече.
Времето ти изтича, събуди се човече!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....