14 dic 2022, 22:18

Бог дава, но в кошара не вкарва

  Poesía
862 0 0

Не са ти дадени онези свръх сили
да надхитриш самият Творец.
Приеми истините, до праг приближили
и отстоявай позиции с име Човек.


"Бог дава но в кошара не вкарва"
твърди опитът натрупан от век.
Вярата пуснала корените отдавна
е само подсказка, да минеш напред.


Твой е изборът и вятър в платната,
преодолял тъмнината вековна.
Днес къде си, къде е душата ти
и кой дарил ти е безсмъртие в джоба?


Създаден си по подобие висше,
но недопуснат на божествената трапеза.
Твоята роля, е да изнамериш причина
и разбиеш всяка догма в несрета.


Не се моли Богу затворил очи!
Размърдай мишци, бори се, откривай звезди!
Желанията приключиха, на изпит си вече.
Времето ти изтича, събуди се човече!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...