Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
25 oct 2005, 23:25

Бог и човекът 

  Poesía
1243 0 3

Разхождал се човекът с Бог
разговаряли си тихо
и тогава като на екран голям
показал Бог стъпките човешки.
Те понякога се движели усърдно,
а друг път криволичели,
но наравно с тях през всички дни
две стъпки редом са вървели.
Щом до мене Боже си вървял
през всички мои дни житейски
в най-трудните ми мрачни дни,
когато страдах защо ме изостави ти.
До тебе редом аз вървях
през всичките ти дни
но виж  тук стъпките са две
а другите ги няма вече.
Чии са тези стъпки Боже
не са ли моите самотни.
Това са моите стъпки - казал Бог.
Когато ти страдаше и сили нямаше,
и беше в най-голяма скръб.
За миг не те забравих или изоставих
а понесъл те аз носех те на гръб.




© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да има такъв библейски разказ.Реших да го напиша поетично,надявайки се повече хора да го прочетат.Това за мен е житейска философия.Надявам се замисълът да бъде схванат от повече търсещи души,каквите сме ние,които пишем.
    Когато ми разказаха разказа набързо -сълзите бяха накипяли в очите ми.
    За мен това е не само интересно,а ИСТИНА.Нека Бог ви крепи през всичките ви дни.
  • Чувала съм такава приказка ли, разказ ли, но поетичен не съм! Уважения за темата, Джеини!
  • Интересно е, Джейни!
Propuestas
: ??:??