Бог и човекът
Разхождал се човекът с Бог
разговаряли си тихо
и тогава като на екран голям
показал Бог стъпките човешки.
Те понякога се движели усърдно,
а друг път криволичели,
но наравно с тях през всички дни
две стъпки редом са вървели.
Щом до мене Боже си вървял
през всички мои дни житейски
в най-трудните ми мрачни дни,
когато страдах защо ме изостави ти.
До тебе редом аз вървях
през всичките ти дни
но виж тук стъпките са две
а другите ги няма вече.
Чии са тези стъпки Боже
не са ли моите самотни.
Това са моите стъпки - казал Бог.
Когато ти страдаше и сили нямаше,
и беше в най-голяма скръб.
За миг не те забравих или изоставих
а понесъл те аз носех те на гръб.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
