25 окт. 2005 г., 23:25

Бог и човекът

Поэзия

1.5K 0 3

Разхождал се човекът с Бог
разговаряли си тихо
и тогава като на екран голям
показал Бог стъпките човешки.
Те понякога се движели усърдно,
а друг път криволичели,
но наравно с тях през всички дни
две стъпки редом са вървели.
Щом до мене Боже си вървял
през всички мои дни житейски
в най-трудните ми мрачни дни,
когато страдах защо ме изостави ти.
До тебе редом аз вървях
през всичките ти дни
но виж тук стъпките са две
а другите ги няма вече.
Чии са тези стъпки Боже
не са ли моите самотни.
Това са моите стъпки - казал Бог.
Когато ти страдаше и сили нямаше,
и беше в най-голяма скръб.
За миг не те забравих или изоставих
а понесъл те аз носех те на гръб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Да има такъв библейски разказ.Реших да го напиша поетично,надявайки се повече хора да го прочетат.Това за мен е житейска философия.Надявам се замисълът да бъде схванат от повече търсещи души,каквите сме ние,които пишем.
Когато ми разказаха разказа набързо -сълзите бяха накипяли в очите ми.
За мен това е не само интересно,а ИСТИНА.Нека Бог ви крепи през всичките ви дни.

2005-10-27T19:39:24+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Чувала съм такава приказка ли, разказ ли, но поетичен не съм! Уважения за темата, Джеини!

2005-10-27T15:55:16+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Интересно е, Джейни!

2005-10-26T12:29:49+03:00