Бог ми подаде ръка...

Tita_Marello (Тита)
56 141

16 abr 2017, 14:30

Poesía » Verso libre

1626 4 6

Няма да забравя,

как ръка Ми подаде

в пустинята пуста

аз се скитах.

Сама сред морето

от хора се чувствах.

Капките надежда

и вяра си отиваха.

Като кораб без посока

объркана и уморена

бе душата ми. Края ли

беше или началото на деня?

Какво се случваше?

Не знаех. Не знаех.

Със тези страхове

и съмнения, живея ли?

Страховете приеми ги

и от себе си освободи ги.

А съмненията, съмнявай се,

но вярвай в себе си и хората. - каза ми Ти.

Как да се смея, когато ми

се плаче? - попитах Те аз.

Поплачи си спокойно.

А усмивката, подари я ти.

Никой не е сам, дори и да е

самотен, не забравяй това.

Аз ще ти пратя нещо или някой

да ти подаде ръка.

Имаш право на втори шанс.

Имаш право да си щастлива.

Вдъхнови се. И живота пази.

Обичай другите. И себе си.

Преди много време ми разказаха или прочетох, не помня - за една жена, която била отчаяна и самотна, и боса вървяла по плажа...без да може да докосне морето. Да намери път. Тогава и се явил Бог, подал и ръка и и казал, че не е сама...

Светли празници на всички! Христос Воскресе!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

bojenski (Иван Иванов)

2021-01-12T04:47:12+02:00

Осъвременен библейски сюжет, който замисля и носи надежда. Поздравления, Тита!
Tita_Marello (Тита)

2017-05-13T00:33:06+03:00

Благодаря ви! Поклон.
Plevel (Силвия Илиева)

2017-04-17T14:37:57+03:00

Въздействаш!
Веси_Еси (Еси)

2017-04-17T07:55:16+03:00

Христос воскресе! Браво, Тита!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-04-16T23:02:53+03:00

Во истина воскресе!😍
vega666 (Младен Мисана)

2017-04-16T22:05:42+03:00

"Няма да забравя,
как ръка Ми подаде
в пустинята пуста..."

Дори и пустинята, която е мярка за пустош и пустота не може да бъде абсолютно пуста. Оценявам високо комбинацията: "пустинята пуста". Това е оригинална твоя находка, Тита! Поздравявам те!