Бог ми подаде ръка...
Няма да забравя,
как ръка Ми подаде
в пустинята пуста
аз се скитах.
Сама сред морето
от хора се чувствах.
Капките надежда
и вяра си отиваха.
Като кораб без посока
объркана и уморена
бе душата ми. Края ли
беше или началото на деня?
Какво се случваше?
Не знаех. Не знаех.
Със тези страхове
и съмнения, живея ли?
Страховете приеми ги
и от себе си освободи ги.
А съмненията, съмнявай се,
но вярвай в себе си и хората. - каза ми Ти.
Как да се смея, когато ми
се плаче? - попитах Те аз.
Поплачи си спокойно.
А усмивката, подари я ти.
Никой не е сам, дори и да е
самотен, не забравяй това.
Аз ще ти пратя нещо или някой
да ти подаде ръка.
Имаш право на втори шанс.
Имаш право да си щастлива.
Вдъхнови се. И живота пази.
Обичай другите. И себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тита Всички права запазени
Поклон.
