Tita_Marello (Тита)
56 141
16 апр. 2017 г., 14:30

Бог ми подаде ръка... 

  Поэзия » Свободный стих
1625 4 6

 

Няма да забравя,

как ръка Ми подаде

в пустинята пуста

аз се скитах.

 

Сама сред морето

от хора се чувствах.

Капките надежда

и вяра си отиваха.

 

Като кораб без посока

объркана и уморена

бе душата ми. Края ли

беше или началото на деня?

 

Какво се случваше?

Не знаех. Не знаех.

Със тези страхове

и съмнения, живея ли?

 

Страховете приеми ги

и от себе си освободи ги.

А съмненията, съмнявай се,

но вярвай в себе си и хората. - каза ми Ти.

 

Как да се смея, когато ми

се плаче? - попитах Те аз.

Поплачи си спокойно.

А усмивката, подари я ти.

 

Никой не е сам, дори и да е

самотен, не забравяй това.

Аз ще ти пратя нещо или някой

да ти подаде ръка.

 

Имаш право на втори шанс.

Имаш право да си щастлива.

Вдъхнови се. И живота пази.

Обичай другите. И себе си.

 

 

© Тита Все права защищены

Преди много време ми разказаха или прочетох, не помня - за една жена, която била отчаяна и самотна, и боса вървяла по плажа...без да може да докосне морето. Да намери път. Тогава и се явил Бог, подал и ръка и и казал, че не е сама...

 

Светли празници на всички! Христос Воскресе!

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Осъвременен библейски сюжет, който замисля и носи надежда. Поздравления, Тита!
  • Благодаря ви! Поклон.
  • Въздействаш!
  • Христос воскресе! Браво, Тита!
  • Во истина воскресе!😍
  • "Няма да забравя,
    как ръка Ми подаде
    в пустинята пуста..."

    Дори и пустинята, която е мярка за пустош и пустота не може да бъде абсолютно пуста. Оценявам високо комбинацията: "пустинята пуста". Това е оригинална твоя находка, Тита! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??