4 feb 2018, 21:57

Бог - Отец

  Poesía
764 6 25

Бог отново е преуморен.

Ряза, подрежда, върза възлѝ.

Още един живот бе сътворен!

Бе засилен по житейските бързеи.

Сега можеше само да гледа.

Ако си струваше, можеше

да отстрани повреда.

Доста опити беше направил.

Доста грешки беше поправил.

Но, нямаше го онова съвършенство!

Бог не изпитваше блаженство!

Да! Творението беше умно!

Беше и добър творец!

Но, не бе благоразумно!

В злотвортвото то беше спец!

Дали пък, брат му, Сатана,

не бе бърникал из проекта?

Дали не бе съсипал най-скъпата творба,

вкарвайки коварство няколко процента?

Да! Преуморен до болка е Творецът!

Дори не го е яд! Знае вече Оттецът,

че ще обича този живот млад!

Ще го пази, учи и лекува!

Ще му даде време да се налудува!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет, Многоцветна и Дарк! Много ви благодаря за коментарите!
  • Сигурно е преуморен от болка, като гледа какво става тук на земята при нас. Поздрав за хубавия стих, Маргарита!
  • Поздрав! Лошото е, че не се стремим да се поправим!
  • Човек не е съвършен. Хубавото е, че Господ ни прощава. Поздрав Маргарита!
  • А на мен ми се ще краят да е друг. Ще ми се творението да поумнее и да не дразни Създателя. Нека си почине и да се порадва на творението си.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...